Да говорим пред публика е трудно начинание, което често саботираме с

 Да приказваме пред аудитория е мъчно начинание, което постоянно саботираме с неволни неточности. Въпреки че доста е изписано и още толкоз прочетено, някои привички, които разрушават на пух и прахуляк положителното ни показване пред публика, остават интернационално публикувани и утвърждавани. На тях посвещава материал Business Insider. Американският бизнес уебсайт изброява 12 чести проблема на общественото говорене, които би трябвало да се заобикалят.

Ето кои са те, съгласно създателите:

Изказване на известие, история или обръщение, които не са обвързани с публиката. Както е споделил Бенджамин Дизраели " Говори на индивида за него самия и той ще те слуша с часове ". И назад, в случай че не приказваме на аудиторията за нея самата, евентуално за секунди ще изпуснем вниманието й. Танцът на очите из залата. Постоянна игра на погледа в пространството на публиката без той да се задържа даже за момент на едно място, в лицето на един от хората, на които се приказва. Тази честа неточност се позволява несъзнателно и е белег за терзание. Може да бъде също знак за досада от протичащото се или надменност. Препоръчва се да се поглеждат в очите за 2-3 секунди поне няколко от седящите в публиката. Разсейващо ръкомахане. Бързо кършене на ръце. Крачене напред-назад. Слагане на ръцете в джобовете. Поклащане на звънтящи ключове. Въртене на пръстен. Облизване на устните. Наместване на облеклата и косата. Нервничене с химикалка. Клатене на главата. Слагане на ръцете зад тила. Докосване на лицето. Един или няколко от тези тикове може да разсеят публиката и да заличат смисъла на посланието. Човек не може да разбере дали ги прави, в случай че не се запише на видеоклип и не прегледа записа. Направете го репетиционно. Ще се учудите и ще научите повече за себе си. Липса на подготовка. Добрите презентатори са наясно с тематиката си, организирали са наличието си, ревизирали са слайдовете на презентацията си на няколко устройства и учат страничните си бележки. Те даже са изговорили на глас речта си авансово няколко пъти и са тествали ансамбъла от облекло и аксесоари, с който ще се явят. Липса на физическа сила. Нисък и еднообразен глас. Глупаво изражение на лицето, без възторг и заинтригуваност от личната тематика. Излъчване на заспалост. За да избегнете заплахата да изгубите публиката си доста бързо, спортувайте авансово и се заредете с сила както намерите за добре. След това говорете експересивно, усмихвайте се откровено, движете се естествено и се радвайте на момента. Претрупване с данни. Разбираемо е. Когато застанем пред публика, се фокусираме съвсем напълно върху това, което Аристотел е нарекъл logos. То включва функционалности на лявото полукълбо на мозъка като логическото свързване, езика, анализирането, сериозното мислене и боравенето с цифри. Когато разчитаме на този вид наличие в последна сметка вършим прекомерно дълго показване, претрупано с непотребна информация. Обръщаме тил на най-важния детайл от представянето - публиката. Научете се да се освобождавате от потребността да изброявате данни. Тя е неприятен табиет. Неумение да се въодушевява. Дори по-важно от logos съгласно Аристотел е pathos - интензивностите на дясната част на мозъка, които включват основаване на страсти, изображения, истории, образци, емпатия, комизъм, въображение, цвят, звуци, докосвания и противоположни сведения. Десетки проучвания демонстрират, че хората вземат първичните си решения въз основата на емоционалност. Публиката се състои от хора, вземащи решения. И в случай че представителят пред нея не успее да й влияе на надълбоко прочувствено равнище с думи, дейности и образни принадлежности, с цел да предизвика в нея наслада, изненада, вяра, вдъхновение, обич, съчувствие, накърнимост, горест, боязън, злоба или виновност, представянето няма смисъл. То ще се не помни все едно че не е било. Липса на паузи. Връхлитане върху наличието и прекачване през него, което основава чувството за прекосяване на бърз трен. Във всяка презентация има най-малко три пъти, когато би трябвало да се замълчи за малко - преди и откакто се каже нещо значимо, което публиката би трябвало да запомни, преди и откакто се направи преход от една подтема на друга, след откриващата тирада и преди закриването. Липса на стремително въведение. Според Платон началото е най-важната част на изказването. Лош табиет на обществените оратори е да губят скъпите си откриващи секунди в мрънкане или описване на анекдот, четене на дневния ред на срещата, безсмислени извинения. С всичко това те не съумяват да сграбчен вниманието на публиката и да я стимулират да ги слуша. Завършване със питане за въпроси и отговори. Вероятно сте чували хора в края на представянето си да поставят край с думите " Това е. Има ли въпроси? ". И тогава всички в публиката замълчават и замръзват. Всъщност, секундите на грандфинала са финален късмет да напомним ключовеите си причини, да подсигурим почва известието ни да се запомни, да подтикнем аудиторията към деяние. Четене от слайдовете на презентацията. В множеството случаи, в случай че всичко е наред с техническата част, хората, които са пред говорещия също могат да ги четат. Целта на заставането му на сцената е той да обогати презентацията и да опише посредством нея история, до момента в който тя е единствено помощен детайл за задържане на вниманието и игра със зрителната памет. На нея би трябвало да има единствено основни думички, не цели пасажи от текст. Извинения или оправдания в края. Може би тъй като допустимото време е било трансферирано. Или тъй като представящият счита, че в действителност може да се показа надалеч по-добре. Завършването с тях е ненужно. На всичко от горната страна се запомня добре. 

Инфо: www.manager.bg